14 jul 2010, 21:46

Старият град

827 0 0

Вървя по калдаръмените улички на стария град

и долавям гласове от миналото.

Като призрак се носят във въздуха

и напомнят за своето съществуване.

 

Гледам старите къщи,

пропити с миризмата на плесен.

Крият много тайни вековни,

на никой неизвестни.

 

Мислите ми - лутат се безцелно,

като в някой сложен лабиринт.

Страшни картини виждат очите ми,

но също така и дух несломим.

 

Вървя по уличките тесни

с високо вдигната глава,

че мъдрост трябва да попия

от нашата славна история.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жулиета Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...