Вървя по калдаръмените улички на стария град

и долавям гласове от миналото.

Като призрак се носят във въздуха

и напомнят за своето съществуване.

Гледам старите къщи,

пропити с миризмата на плесен.

Крият много тайни вековни,

на никой неизвестни.

Мислите ми - лутат се безцелно,

като в някой сложен лабиринт.

Страшни картини виждат очите ми,

но също така и дух несломим.

Вървя по уличките тесни

с високо вдигната глава,

че мъдрост трябва да попия

от нашата славна история.