Jul 14, 2010, 9:46 PM

Старият град

828 0 0

Вървя по калдаръмените улички на стария град

и долавям гласове от миналото.

Като призрак се носят във въздуха

и напомнят за своето съществуване.

 

Гледам старите къщи,

пропити с миризмата на плесен.

Крият много тайни вековни,

на никой неизвестни.

 

Мислите ми - лутат се безцелно,

като в някой сложен лабиринт.

Страшни картини виждат очите ми,

но също така и дух несломим.

 

Вървя по уличките тесни

с високо вдигната глава,

че мъдрост трябва да попия

от нашата славна история.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...