Jul 14, 2010, 9:46 PM

Старият град

832 0 0

Вървя по калдаръмените улички на стария град

и долавям гласове от миналото.

Като призрак се носят във въздуха

и напомнят за своето съществуване.

 

Гледам старите къщи,

пропити с миризмата на плесен.

Крият много тайни вековни,

на никой неизвестни.

 

Мислите ми - лутат се безцелно,

като в някой сложен лабиринт.

Страшни картини виждат очите ми,

но също така и дух несломим.

 

Вървя по уличките тесни

с високо вдигната глава,

че мъдрост трябва да попия

от нашата славна история.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...