14 июл. 2010 г., 21:46

Старият град

830 0 0

Вървя по калдаръмените улички на стария град

и долавям гласове от миналото.

Като призрак се носят във въздуха

и напомнят за своето съществуване.

 

Гледам старите къщи,

пропити с миризмата на плесен.

Крият много тайни вековни,

на никой неизвестни.

 

Мислите ми - лутат се безцелно,

като в някой сложен лабиринт.

Страшни картини виждат очите ми,

но също така и дух несломим.

 

Вървя по уличките тесни

с високо вдигната глава,

че мъдрост трябва да попия

от нашата славна история.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жулиета Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...