Старост

Тъжен поглед се рее самотно

в бездънната синева

и душата почива охотно

в порив бляскав на доброта.

На антената сива, заспала

гургулица красива стои.

Тя с времето сякаш е спряла

и забравила свойте мечти.

На прозореца прашен в стъклото

малки мушици се удрят объркани.

Натъжено изглежда дървото

с листата от старост изтъркани.

Да, изчезнаха всички надежди,

прежни блянове, радости и любов!

Уморен и облечен в безплътни одежди,

остарявам под своя небесен покров.