Старост
Тъжен поглед се рее самотно
в бездънната синева
и душата почива охотно
в порив бляскав на доброта.
На антената сива, заспала
гургулица красива стои.
Тя с времето сякаш е спряла
и забравила свойте мечти.
На прозореца прашен в стъклото
малки мушици се удрят объркани.
Натъжено изглежда дървото
с листата от старост изтъркани.
Да, изчезнаха всички надежди,
прежни блянове, радости и любов!
Уморен и облечен в безплътни одежди,
остарявам под своя небесен покров.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Георгиева Всички права запазени
