18 feb 2023, 9:54

Старост

  Poesía
554 0 1

 

Пристига без да пита –

неканена, нахална,

влиза и помита,

младостта брутална.

 

До вчера – енергичен,

як и с остър ум,

днес – бавен флегматичен,

спомен за куршум.

 

Старост – не прощава,

на никого от нас,

всеки навестява,

не признава власт.

 

Радвай на живота,

с всеки миг богат,

да срещаш със охота,

стига, че си млад.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рот Кив Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Най красивото нещо с което съдбата ни е надарила, това е младостта. Докато сме млади, не се замисляме,какви ще станем в старостта и може би,това е добре,за да се радваме и изживяваме всеки миг. Хареса ми стихът, много ми хареса.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...