18.02.2023 г., 9:54

Старост

549 0 1

 

Пристига без да пита –

неканена, нахална,

влиза и помита,

младостта брутална.

 

До вчера – енергичен,

як и с остър ум,

днес – бавен флегматичен,

спомен за куршум.

 

Старост – не прощава,

на никого от нас,

всеки навестява,

не признава власт.

 

Радвай на живота,

с всеки миг богат,

да срещаш със охота,

стига, че си млад.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рот Кив Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Най красивото нещо с което съдбата ни е надарила, това е младостта. Докато сме млади, не се замисляме,какви ще станем в старостта и може би,това е добре,за да се радваме и изживяваме всеки миг. Хареса ми стихът, много ми хареса.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...