18.02.2023 г., 9:54

Старост

545 0 1

 

Пристига без да пита –

неканена, нахална,

влиза и помита,

младостта брутална.

 

До вчера – енергичен,

як и с остър ум,

днес – бавен флегматичен,

спомен за куршум.

 

Старост – не прощава,

на никого от нас,

всеки навестява,

не признава власт.

 

Радвай на живота,

с всеки миг богат,

да срещаш със охота,

стига, че си млад.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рот Кив Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Най красивото нещо с което съдбата ни е надарила, това е младостта. Докато сме млади, не се замисляме,какви ще станем в старостта и може би,това е добре,за да се радваме и изживяваме всеки миг. Хареса ми стихът, много ми хареса.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...