sensors (Рот Кив)
3 108

18 февр. 2023 г., 09:54

Старост

Поэзия

553 0 1

Пристига без да пита –

неканена, нахална,

влиза и помита,

младостта брутална.

До вчера – енергичен,

як и с остър ум,

днес – бавен флегматичен,

спомен за куршум.

Старост – не прощава,

на никого от нас,

всеки навестява,

не признава власт.

Радвай на живота,

с всеки миг богат,

да срещаш със охота,

стига, че си млад.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

M1234567891 (Миночка Митева)

Най красивото нещо с което съдбата ни е надарила, това е младостта. Докато сме млади, не се замисляме,какви ще станем в старостта и може би,това е добре,за да се радваме и изживяваме всеки миг. Хареса ми стихът, много ми хареса.

2023-02-18T10:03:07+02:00

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0