Feb 18, 2023, 9:54 AM

Старост

  Poetry
552 0 1

 

Пристига без да пита –

неканена, нахална,

влиза и помита,

младостта брутална.

 

До вчера – енергичен,

як и с остър ум,

днес – бавен флегматичен,

спомен за куршум.

 

Старост – не прощава,

на никого от нас,

всеки навестява,

не признава власт.

 

Радвай на живота,

с всеки миг богат,

да срещаш със охота,

стига, че си млад.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рот Кив All rights reserved.

Comments

Comments

  • Най красивото нещо с което съдбата ни е надарила, това е младостта. Докато сме млади, не се замисляме,какви ще станем в старостта и може би,това е добре,за да се радваме и изживяваме всеки миг. Хареса ми стихът, много ми хареса.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...