17 ene 2024, 14:00

Статично

  Poesía
404 0 1

Приятели много,

в цифри статични,

присъстват, отсъстват...,

трием от лични...

Лайкват картинки,

от смях си припадат,

на пошлост дивят се,

аплодират с награда.

Но тези, по-скромните

със сърце и душа,

трудно ще видите

на нечия фейсбук-стена.

Те са истински винаги,

прями... даже сърдити,

но пък често отварят ви

за стойностното очите.

От его не страдат, или

компетентност велика.

Селфи рядко си правят.

Живеят скромно и тихо.

Но имат си принцип

единствен и честен.

Да бъдат достойни

и творят по  човешки.

Те са рядкост, наистина

Намират се трудно...

Пазете ги с искреност

и обгриженост мъдра.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Таня! Всъщност, доколкото усета може да ми подскаже, поезията се пише първо с душата! Не с политическите пречупвания, нито с его-пиедестала! След това оживява на листа!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...