17 янв. 2024 г., 14:00

Статично

406 0 1

Приятели много,

в цифри статични,

присъстват, отсъстват...,

трием от лични...

Лайкват картинки,

от смях си припадат,

на пошлост дивят се,

аплодират с награда.

Но тези, по-скромните

със сърце и душа,

трудно ще видите

на нечия фейсбук-стена.

Те са истински винаги,

прями... даже сърдити,

но пък често отварят ви

за стойностното очите.

От его не страдат, или

компетентност велика.

Селфи рядко си правят.

Живеят скромно и тихо.

Но имат си принцип

единствен и честен.

Да бъдат достойни

и творят по  човешки.

Те са рядкост, наистина

Намират се трудно...

Пазете ги с искреност

и обгриженост мъдра.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Таня! Всъщност, доколкото усета може да ми подскаже, поезията се пише първо с душата! Не с политическите пречупвания, нито с его-пиедестала! След това оживява на листа!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...