17.01.2024 г., 14:00

Статично

401 0 1

Приятели много,

в цифри статични,

присъстват, отсъстват...,

трием от лични...

Лайкват картинки,

от смях си припадат,

на пошлост дивят се,

аплодират с награда.

Но тези, по-скромните

със сърце и душа,

трудно ще видите

на нечия фейсбук-стена.

Те са истински винаги,

прями... даже сърдити,

но пък често отварят ви

за стойностното очите.

От его не страдат, или

компетентност велика.

Селфи рядко си правят.

Живеят скромно и тихо.

Но имат си принцип

единствен и честен.

Да бъдат достойни

и творят по  човешки.

Те са рядкост, наистина

Намират се трудно...

Пазете ги с искреност

и обгриженост мъдра.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Таня! Всъщност, доколкото усета може да ми подскаже, поезията се пише първо с душата! Не с политическите пречупвания, нито с его-пиедестала! След това оживява на листа!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....