Jan 17, 2024, 2:00 PM

Статично

  Poetry
405 0 1

Приятели много,

в цифри статични,

присъстват, отсъстват...,

трием от лични...

Лайкват картинки,

от смях си припадат,

на пошлост дивят се,

аплодират с награда.

Но тези, по-скромните

със сърце и душа,

трудно ще видите

на нечия фейсбук-стена.

Те са истински винаги,

прями... даже сърдити,

но пък често отварят ви

за стойностното очите.

От его не страдат, или

компетентност велика.

Селфи рядко си правят.

Живеят скромно и тихо.

Но имат си принцип

единствен и честен.

Да бъдат достойни

и творят по  човешки.

Те са рядкост, наистина

Намират се трудно...

Пазете ги с искреност

и обгриженост мъдра.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Таня! Всъщност, доколкото усета може да ми подскаже, поезията се пише първо с душата! Не с политическите пречупвания, нито с его-пиедестала! След това оживява на листа!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...