Jan 17, 2024, 2:00 PM

Статично

  Poetry
402 0 1

Приятели много,

в цифри статични,

присъстват, отсъстват...,

трием от лични...

Лайкват картинки,

от смях си припадат,

на пошлост дивят се,

аплодират с награда.

Но тези, по-скромните

със сърце и душа,

трудно ще видите

на нечия фейсбук-стена.

Те са истински винаги,

прями... даже сърдити,

но пък често отварят ви

за стойностното очите.

От его не страдат, или

компетентност велика.

Селфи рядко си правят.

Живеят скромно и тихо.

Но имат си принцип

единствен и честен.

Да бъдат достойни

и творят по  човешки.

Те са рядкост, наистина

Намират се трудно...

Пазете ги с искреност

и обгриженост мъдра.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Таня! Всъщност, доколкото усета може да ми подскаже, поезията се пише първо с душата! Не с политическите пречупвания, нито с его-пиедестала! След това оживява на листа!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...