Mar 29, 2017, 4:20 AM

Стая сива

  Poetry
743 0 0

Сива стая, дори портретът - плачещ,

душевност, погубена във самотата,

история забравена – урокът плашещ.

Подът бос.Студена, прашна – земята.

 

Огледало със следи, едновремешни.

Пропукано, мръсно, без отражение.

Спомени, запаметени в него, безутешни.

Надеждата, загубена в неопределено време

 

Картина сива, стая погребана в мълчание.

Врата с ръждясал катинар и счупен ключ.

Влизането непосилно е, невъзможна за отваряне.

Душата обладана е, заместена от тъмен дух.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...