Mar 29, 2017, 4:20 AM

Стая сива 

  Poetry
493 0 0
Сива стая, дори портретът - плачещ,
душевност, погубена във самотата,
история забравена – урокът плашещ.
Подът бос.Студена, прашна – земята.
Огледало със следи, едновремешни.
Пропукано, мръсно, без отражение.
Спомени, запаметени в него, безутешни.
Надеждата, загубена в неопределено време
Картина сива, стая погребана в мълчание.
Врата с ръждясал катинар и счупен ключ.
Влизането непосилно е, невъзможна за отваряне.
Душата обладана е, заместена от тъмен дух.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??