Сива стая, дори портретът - плачещ,
душевност, погубена във самотата,
история забравена – урокът плашещ.
Подът бос.Студена, прашна – земята.
Огледало със следи, едновремешни.
Пропукано, мръсно, без отражение.
Спомени, запаметени в него, безутешни.
Надеждата, загубена в неопределено време
Картина сива, стая погребана в мълчание.
Врата с ръждясал катинар и счупен ключ.
Влизането непосилно е, невъзможна за отваряне.
Душата обладана е, заместена от тъмен дух.
© Николай Николов Все права защищены