29 мар. 2017 г., 04:20

Стая сива

753 0 0

Сива стая, дори портретът - плачещ,

душевност, погубена във самотата,

история забравена – урокът плашещ.

Подът бос.Студена, прашна – земята.

 

Огледало със следи, едновремешни.

Пропукано, мръсно, без отражение.

Спомени, запаметени в него, безутешни.

Надеждата, загубена в неопределено време

 

Картина сива, стая погребана в мълчание.

Врата с ръждясал катинар и счупен ключ.

Влизането непосилно е, невъзможна за отваряне.

Душата обладана е, заместена от тъмен дух.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...