29 мар. 2017 г., 04:20

Стая сива 

  Поэзия
429 0 0

Сива стая, дори портретът - плачещ,

душевност, погубена във самотата,

история забравена – урокът плашещ.

Подът бос.Студена, прашна – земята.

 

Огледало със следи, едновремешни.

Пропукано, мръсно, без отражение.

Спомени, запаметени в него, безутешни.

Надеждата, загубена в неопределено време

 

Картина сива, стая погребана в мълчание.

Врата с ръждясал катинар и счупен ключ.

Влизането непосилно е, невъзможна за отваряне.

Душата обладана е, заместена от тъмен дух.

© Николай Николов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??