29.03.2017 г., 4:20 ч.

Стая сива 

  Поезия
416 0 0

Сива стая, дори портретът - плачещ,

душевност, погубена във самотата,

история забравена – урокът плашещ.

Подът бос.Студена, прашна – земята.

 

Огледало със следи, едновремешни.

Пропукано, мръсно, без отражение.

Спомени, запаметени в него, безутешни.

Надеждата, загубена в неопределено време

 

Картина сива, стая погребана в мълчание.

Врата с ръждясал катинар и счупен ключ.

Влизането непосилно е, невъзможна за отваряне.

Душата обладана е, заместена от тъмен дух.

© Николай Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??