Стая сива
Сива стая, дори портретът - плачещ,
душевност, погубена във самотата,
история забравена – урокът плашещ.
Подът бос.Студена, прашна – земята.
Огледало със следи, едновремешни.
Пропукано, мръсно, без отражение.
Спомени, запаметени в него, безутешни.
Надеждата, загубена в неопределено време
Картина сива, стая погребана в мълчание.
Врата с ръждясал катинар и счупен ключ.
Влизането непосилно е, невъзможна за отваряне.
Душата обладана е, заместена от тъмен дух.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Николов Всички права запазени
