23 jun 2010, 20:02

Стаята ми 

  Poesía » De amor
863 0 1
И стаята ми стана празна
единствен вятърът се спира
не бе така до неотдавна
във нея светове откривах
там беше ти и аз и двамата
там бяха нежните ми спомени
там беше тя любов - голямата
сега са само сълзите отронени
направиха голямо наводнение
не искаха да спрат да плачат
обхваща ме нелепото съмнение
че може би и няма да дочакам ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емануела Миланова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??