emanuela12 (Емануела Миланова) emanuela12 (Емануела Миланова)
1 48
23 jun 2010, 20:02

Стаята ми

1.1K 0 1

И стаята ми стана празна

единствен вятърът се спира

не бе така до неотдавна

във нея светове откривах

там беше ти и аз и двамата

там бяха нежните ми спомени

там беше тя любов - голямата

сега са само сълзите отронени

направиха голямо наводнение

не искаха да спрат да плачат

обхваща ме нелепото съмнение

че може би и няма да дочакам

да спрат

А стаята остана мрачно празна

но тя ще те чака и ще зъзне

сама ще си се свива в мрака

очаквайки завинаги да се завърнеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емануела Миланова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0