emanuela12 (Емануела Миланова) emanuela12 (Емануела Миланова)
1 48
Jun 23, 2010, 8:02 PM

Стаята ми

  Poetry » Love
1.1K 0 1

И стаята ми стана празна

единствен вятърът се спира

не бе така до неотдавна

във нея светове откривах

там беше ти и аз и двамата

там бяха нежните ми спомени

там беше тя любов - голямата

сега са само сълзите отронени

направиха голямо наводнение

не искаха да спрат да плачат

обхваща ме нелепото съмнение

че може би и няма да дочакам

да спрат

А стаята остана мрачно празна

но тя ще те чака и ще зъзне

сама ще си се свива в мрака

очаквайки завинаги да се завърнеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емануела Миланова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0