emanuela12 (Емануела Миланова) emanuela12 (Емануела Миланова)
1 48
23.06.2010 г., 20:02

Стаята ми

1.1K 0 1

И стаята ми стана празна

единствен вятърът се спира

не бе така до неотдавна

във нея светове откривах

там беше ти и аз и двамата

там бяха нежните ми спомени

там беше тя любов - голямата

сега са само сълзите отронени

направиха голямо наводнение

не искаха да спрат да плачат

обхваща ме нелепото съмнение

че може би и няма да дочакам

да спрат

А стаята остана мрачно празна

но тя ще те чака и ще зъзне

сама ще си се свива в мрака

очаквайки завинаги да се завърнеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емануела Миланова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0