emanuela12 (Емануела Миланова)
1 48

23 июн. 2010 г., 20:02

Стаята ми

Поэзия » Любовная

1.1K 0 1

И стаята ми стана празна

единствен вятърът се спира

не бе така до неотдавна

във нея светове откривах

там беше ти и аз и двамата

там бяха нежните ми спомени

там беше тя любов - голямата

сега са само сълзите отронени

направиха голямо наводнение

не искаха да спрат да плачат

обхваща ме нелепото съмнение

че може би и няма да дочакам

да спрат

А стаята остана мрачно празна

но тя ще те чака и ще зъзне

сама ще си се свива в мрака

очаквайки завинаги да се завърнеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0