19 jul 2010, 9:42

Стенания

1.2K 0 6

С ръцете си извайвай мойте форми
накъсвай ме и отнасяй на разстояния
с ритмите си вплитай нежни звуци
почувствай ме и попивай с мечтания

 

С очите си разсъбличай мойте дрехи
обкичвай ме и обвивай с очарования
до сърцето си притискай ме с тръпки горещи
накарай ме да почувствам  признания

 

С погледа си зачевай нови целувки
танцувай и изпивай от мен страдания
душата ми изпълвай  с безкрайни усмивки
в нея влизай и  разнасяй послания

 

С устни си пожелавай допири вкусни
възстановявай и вливай в мен желания
поглеждай ме с мислите си дълбоко изкусни
и опитвай ме и потапяй в стенания

 

от " Виртуални строфи" юли 2010 г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлана Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С мечтите си сбъдвай мойте мисли
    отнасяй ме ефирно някъде надалеч
    с песните приспивай мойте мъки
    и потушавай ги когато напират напред...
  • Незабравими оттатък нощта
    и пламнала в жарта на съня
    още димят силуетите ни до заранта
    обливани с първите погледи на радостта...
  • Марина, Миглена, Петя...благодаря ви, радвам се, че ви харесва!

    portishead
    Светлината ми танцува за теб,
    изблъсква изоставените страдания,
    подрежда копнежно букет,
    смалява големите разстояния.

    Тишината ми нахлува за теб,
    извлича тъжните затъмнения,
    извайва невероятно късмет,
    дарява с лунните прояснения.

    Нежността ми се влива за теб,
    разстила се в неразпознатите очаквания,
    залива те с прелестен текст,
    и гали те с невероятните изчаквания....
  • Много красота!
  • Ръцете ми
    сплитат
    една
    душа
    в сърцето ми
    танцуваща
    и събличаща
    се в Луна-
    бистра
    изливаща
    се вода
    изпълваща
    всички
    Пълнолуния
    от страсти
    поглъщащи
    тъгите
    на двама ни
    прескочили
    дъгите
    в нови
    покълнали
    опитвания
    с пръсти
    изгарящи
    своите
    желания...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...