Jul 19, 2010, 9:42 AM

Стенания

  Poetry » Love
1.2K 0 6

С ръцете си извайвай мойте форми
накъсвай ме и отнасяй на разстояния
с ритмите си вплитай нежни звуци
почувствай ме и попивай с мечтания

 

С очите си разсъбличай мойте дрехи
обкичвай ме и обвивай с очарования
до сърцето си притискай ме с тръпки горещи
накарай ме да почувствам  признания

 

С погледа си зачевай нови целувки
танцувай и изпивай от мен страдания
душата ми изпълвай  с безкрайни усмивки
в нея влизай и  разнасяй послания

 

С устни си пожелавай допири вкусни
възстановявай и вливай в мен желания
поглеждай ме с мислите си дълбоко изкусни
и опитвай ме и потапяй в стенания

 

от " Виртуални строфи" юли 2010 г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • С мечтите си сбъдвай мойте мисли
    отнасяй ме ефирно някъде надалеч
    с песните приспивай мойте мъки
    и потушавай ги когато напират напред...
  • Незабравими оттатък нощта
    и пламнала в жарта на съня
    още димят силуетите ни до заранта
    обливани с първите погледи на радостта...
  • Марина, Миглена, Петя...благодаря ви, радвам се, че ви харесва!

    portishead
    Светлината ми танцува за теб,
    изблъсква изоставените страдания,
    подрежда копнежно букет,
    смалява големите разстояния.

    Тишината ми нахлува за теб,
    извлича тъжните затъмнения,
    извайва невероятно късмет,
    дарява с лунните прояснения.

    Нежността ми се влива за теб,
    разстила се в неразпознатите очаквания,
    залива те с прелестен текст,
    и гали те с невероятните изчаквания....
  • Много красота!
  • Ръцете ми
    сплитат
    една
    душа
    в сърцето ми
    танцуваща
    и събличаща
    се в Луна-
    бистра
    изливаща
    се вода
    изпълваща
    всички
    Пълнолуния
    от страсти
    поглъщащи
    тъгите
    на двама ни
    прескочили
    дъгите
    в нови
    покълнали
    опитвания
    с пръсти
    изгарящи
    своите
    желания...

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...