19 июл. 2010 г., 09:42

Стенания

1.2K 0 6

С ръцете си извайвай мойте форми
накъсвай ме и отнасяй на разстояния
с ритмите си вплитай нежни звуци
почувствай ме и попивай с мечтания

 

С очите си разсъбличай мойте дрехи
обкичвай ме и обвивай с очарования
до сърцето си притискай ме с тръпки горещи
накарай ме да почувствам  признания

 

С погледа си зачевай нови целувки
танцувай и изпивай от мен страдания
душата ми изпълвай  с безкрайни усмивки
в нея влизай и  разнасяй послания

 

С устни си пожелавай допири вкусни
възстановявай и вливай в мен желания
поглеждай ме с мислите си дълбоко изкусни
и опитвай ме и потапяй в стенания

 

от " Виртуални строфи" юли 2010 г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С мечтите си сбъдвай мойте мисли
    отнасяй ме ефирно някъде надалеч
    с песните приспивай мойте мъки
    и потушавай ги когато напират напред...
  • Незабравими оттатък нощта
    и пламнала в жарта на съня
    още димят силуетите ни до заранта
    обливани с първите погледи на радостта...
  • Марина, Миглена, Петя...благодаря ви, радвам се, че ви харесва!

    portishead
    Светлината ми танцува за теб,
    изблъсква изоставените страдания,
    подрежда копнежно букет,
    смалява големите разстояния.

    Тишината ми нахлува за теб,
    извлича тъжните затъмнения,
    извайва невероятно късмет,
    дарява с лунните прояснения.

    Нежността ми се влива за теб,
    разстила се в неразпознатите очаквания,
    залива те с прелестен текст,
    и гали те с невероятните изчаквания....
  • Много красота!
  • Ръцете ми
    сплитат
    една
    душа
    в сърцето ми
    танцуваща
    и събличаща
    се в Луна-
    бистра
    изливаща
    се вода
    изпълваща
    всички
    Пълнолуния
    от страсти
    поглъщащи
    тъгите
    на двама ни
    прескочили
    дъгите
    в нови
    покълнали
    опитвания
    с пръсти
    изгарящи
    своите
    желания...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...