19.07.2010 г., 9:42

Стенания

1.2K 0 6

С ръцете си извайвай мойте форми
накъсвай ме и отнасяй на разстояния
с ритмите си вплитай нежни звуци
почувствай ме и попивай с мечтания

 

С очите си разсъбличай мойте дрехи
обкичвай ме и обвивай с очарования
до сърцето си притискай ме с тръпки горещи
накарай ме да почувствам  признания

 

С погледа си зачевай нови целувки
танцувай и изпивай от мен страдания
душата ми изпълвай  с безкрайни усмивки
в нея влизай и  разнасяй послания

 

С устни си пожелавай допири вкусни
възстановявай и вливай в мен желания
поглеждай ме с мислите си дълбоко изкусни
и опитвай ме и потапяй в стенания

 

от " Виртуални строфи" юли 2010 г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С мечтите си сбъдвай мойте мисли
    отнасяй ме ефирно някъде надалеч
    с песните приспивай мойте мъки
    и потушавай ги когато напират напред...
  • Незабравими оттатък нощта
    и пламнала в жарта на съня
    още димят силуетите ни до заранта
    обливани с първите погледи на радостта...
  • Марина, Миглена, Петя...благодаря ви, радвам се, че ви харесва!

    portishead
    Светлината ми танцува за теб,
    изблъсква изоставените страдания,
    подрежда копнежно букет,
    смалява големите разстояния.

    Тишината ми нахлува за теб,
    извлича тъжните затъмнения,
    извайва невероятно късмет,
    дарява с лунните прояснения.

    Нежността ми се влива за теб,
    разстила се в неразпознатите очаквания,
    залива те с прелестен текст,
    и гали те с невероятните изчаквания....
  • Много красота!
  • Ръцете ми
    сплитат
    една
    душа
    в сърцето ми
    танцуваща
    и събличаща
    се в Луна-
    бистра
    изливаща
    се вода
    изпълваща
    всички
    Пълнолуния
    от страсти
    поглъщащи
    тъгите
    на двама ни
    прескочили
    дъгите
    в нови
    покълнали
    опитвания
    с пръсти
    изгарящи
    своите
    желания...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...