17 abr 2016, 14:20

Стига!

  Poesía » Civil
749 1 13

Европа в дим,

Европа в пламъци,

тела разкъсани 

и стенещи от болка,

терор жесток, озъбен

и без граници,

управници уплашени,

объркани и жалки.

 

Мултикултурни бяхме,

отворихме си границите,

с ходжите молитви 

заедно запяхме,

джихадисти с барут

напълниха си раниците

и на летища и метростанции

от взривовете мряхме.

 

Европа, престани

с митинги, свещи и сълзици,

полицаи с камуфлажи,

стресирани, уплашени,

на теб ти трябват 

истински войници,

с памуклйки и калашници.

 

Март,2016

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ако не опазим крепостта Европа,чака ни съдбата на Рим.Благодаря ви!
  • Наистина умееш да уцелваш десятката, Гавраиле. Поздравления и от мен!
  • Вярно точно си отразил действителността. Глупостта на политиците доведе светът до това положение. Поздравления за хубавото стихотворение!
  • За да има мир, трябва добре да се пази този мир... Хубаво стихотворение...
  • Замисляща, актуална творба. Поздравления!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....