17.04.2016 г., 14:20

Стига!

753 1 13

Европа в дим,

Европа в пламъци,

тела разкъсани 

и стенещи от болка,

терор жесток, озъбен

и без граници,

управници уплашени,

объркани и жалки.

 

Мултикултурни бяхме,

отворихме си границите,

с ходжите молитви 

заедно запяхме,

джихадисти с барут

напълниха си раниците

и на летища и метростанции

от взривовете мряхме.

 

Европа, престани

с митинги, свещи и сълзици,

полицаи с камуфлажи,

стресирани, уплашени,

на теб ти трябват 

истински войници,

с памуклйки и калашници.

 

Март,2016

Варна, Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако не опазим крепостта Европа,чака ни съдбата на Рим.Благодаря ви!
  • Наистина умееш да уцелваш десятката, Гавраиле. Поздравления и от мен!
  • Вярно точно си отразил действителността. Глупостта на политиците доведе светът до това положение. Поздравления за хубавото стихотворение!
  • За да има мир, трябва добре да се пази този мир... Хубаво стихотворение...
  • Замисляща, актуална творба. Поздравления!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...