17 апр. 2016 г., 14:20

Стига!

748 1 13

Европа в дим,

Европа в пламъци,

тела разкъсани 

и стенещи от болка,

терор жесток, озъбен

и без граници,

управници уплашени,

объркани и жалки.

 

Мултикултурни бяхме,

отворихме си границите,

с ходжите молитви 

заедно запяхме,

джихадисти с барут

напълниха си раниците

и на летища и метростанции

от взривовете мряхме.

 

Европа, престани

с митинги, свещи и сълзици,

полицаи с камуфлажи,

стресирани, уплашени,

на теб ти трябват 

истински войници,

с памуклйки и калашници.

 

Март,2016

Варна, Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ако не опазим крепостта Европа,чака ни съдбата на Рим.Благодаря ви!
  • Наистина умееш да уцелваш десятката, Гавраиле. Поздравления и от мен!
  • Вярно точно си отразил действителността. Глупостта на политиците доведе светът до това положение. Поздравления за хубавото стихотворение!
  • За да има мир, трябва добре да се пази този мир... Хубаво стихотворение...
  • Замисляща, актуална творба. Поздравления!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...