27 sept 2007, 15:45  

Стига

  Poesía
1.1K 0 3
 

Доколко още ще ме отвращаваш,

не стига ли това за теб?!

Достатъчно ме озлобяваш

с душата си от лед.


На мен ми стига само да те забравя,

да изчезнеш от „света ми".

Не се нуждая аз от твоето рамо

и няма да смущаваш вече ти съня ми.


Зачезни далеч и не се отбъщай пак към мен,

зачезни далеч, далеч оттук.

Ще свикна аз без твоя плен,

ще свикна аз със друг!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Боянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...