Sep 27, 2007, 3:45 PM  

Стига

  Poetry
1.1K 0 3
 

Доколко още ще ме отвращаваш,

не стига ли това за теб?!

Достатъчно ме озлобяваш

с душата си от лед.


На мен ми стига само да те забравя,

да изчезнеш от „света ми".

Не се нуждая аз от твоето рамо

и няма да смущаваш вече ти съня ми.


Зачезни далеч и не се отбъщай пак към мен,

зачезни далеч, далеч оттук.

Ще свикна аз без твоя плен,

ще свикна аз със друг!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Боянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...