27.09.2007 г., 15:45  

Стига

1.1K 0 3
 

Доколко още ще ме отвращаваш,

не стига ли това за теб?!

Достатъчно ме озлобяваш

с душата си от лед.


На мен ми стига само да те забравя,

да изчезнеш от „света ми".

Не се нуждая аз от твоето рамо

и няма да смущаваш вече ти съня ми.


Зачезни далеч и не се отбъщай пак към мен,

зачезни далеч, далеч оттук.

Ще свикна аз без твоя плен,

ще свикна аз със друг!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Боянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...