5 ene 2007, 12:25

Стига ми

  Poesía
974 0 5

В това първо начало на Новата,
в уморената празнична утрин,
нито славеева, нито тополова,
ала шеметно, песенно-чувствена,
наречи ми деня си обвЕтрен
с трудни избори, с тиха умора,
постели ми мечите си, светлите,
загърни ме с надеждата скорошна,
намери ме, щом пак се изгубя
във невяра и плача във тъмното...
отвлечи ме в мечтите ни луди
да се скитаме двама до съмнало...
Приюти ме във себе си, стига ми
че те има във моя живот...
Можеш в мен да си идваш винаги...
От сърцето си сторих ти дом.
                                   01.01.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ружена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...