Jan 5, 2007, 12:25 PM

Стига ми

  Poetry
964 0 5

В това първо начало на Новата,
в уморената празнична утрин,
нито славеева, нито тополова,
ала шеметно, песенно-чувствена,
наречи ми деня си обвЕтрен
с трудни избори, с тиха умора,
постели ми мечите си, светлите,
загърни ме с надеждата скорошна,
намери ме, щом пак се изгубя
във невяра и плача във тъмното...
отвлечи ме в мечтите ни луди
да се скитаме двама до съмнало...
Приюти ме във себе си, стига ми
че те има във моя живот...
Можеш в мен да си идваш винаги...
От сърцето си сторих ти дом.
                                   01.01.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ружена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...