5 янв. 2007 г., 12:25

Стига ми

971 0 5

В това първо начало на Новата,
в уморената празнична утрин,
нито славеева, нито тополова,
ала шеметно, песенно-чувствена,
наречи ми деня си обвЕтрен
с трудни избори, с тиха умора,
постели ми мечите си, светлите,
загърни ме с надеждата скорошна,
намери ме, щом пак се изгубя
във невяра и плача във тъмното...
отвлечи ме в мечтите ни луди
да се скитаме двама до съмнало...
Приюти ме във себе си, стига ми
че те има във моя живот...
Можеш в мен да си идваш винаги...
От сърцето си сторих ти дом.
                                   01.01.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ружена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...