Стига ми
В това първо начало на Новата,
в уморената празнична утрин,
нито славеева, нито тополова,
ала шеметно, песенно-чувствена,
наречи ми деня си обвЕтрен
с трудни избори, с тиха умора,
постели ми мечите си, светлите,
загърни ме с надеждата скорошна,
намери ме, щом пак се изгубя
във невяра и плача във тъмното...
отвлечи ме в мечтите ни луди
да се скитаме двама до съмнало...
Приюти ме във себе си, стига ми
че те има във моя живот...
Можеш в мен да си идваш винаги...
От сърцето си сторих ти дом.
01.01.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ружена Всички права запазени
