24 jun 2009, 12:33

Стигни ме...

  Poesía » Otra
1K 0 11

Две релси – мигли на нощта -

приспиват тихо влаковете стари,

изплезените жълти светлини

ги водят към заспали гари.

Зората се изпъчи на небето,

ушите си запуши със памук,

светулки дремят в юнските дървета.

Луната се побира във юмрук.

Червени макове като камбани

изтриват сънените си очи -

за тях е още страшно рано

да ги целунат влюбени пчели.

Мелодия ли свири този влак?

Със дрезгав глас, като тръба

денят след себе си задърпа,

покашляйки едва едва...

Две релси, като част от стих,

надежда в поглед на момиче

в косите жълтото й грее,

а кой ли там след влака тича?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....