Стигни ме...
Две релси – мигли на нощта -
приспиват тихо влаковете стари,
изплезените жълти светлини
ги водят към заспали гари.
Зората се изпъчи на небето,
ушите си запуши със памук,
светулки дремят в юнските дървета.
Луната се побира във юмрук.
Червени макове като камбани
изтриват сънените си очи -
за тях е още страшно рано
да ги целунат влюбени пчели.
Мелодия ли свири този влак?
Със дрезгав глас, като тръба
денят след себе си задърпа,
покашляйки едва едва...
Две релси, като част от стих,
надежда в поглед на момиче
в косите жълтото й грее,
а кой ли там след влака тича?
© Джулиана Кашон All rights reserved.
