Стих 2
RemaTе
Живот в живот и тяло в тяло,
родени, за да бъдеме едно,
намерили във вечното начало
във този свят и нашето легло.
Кръвта по вените бушува,
последни ласки, бдим.
Дъхът ни слива се в безкрая
любов във нас да възкресим.
И прах остава след телата,
отнесли пусти ветрове,
оставили след нас мълвата,
че тук се любят богове.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© РемаТе Todos los derechos reservados
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
