Стих 2
RemaTе
Живот в живот и тяло в тяло,
родени, за да бъдеме едно,
намерили във вечното начало
във този свят и нашето легло.
Кръвта по вените бушува,
последни ласки, бдим.
Дъхът ни слива се в безкрая
любов във нас да възкресим.
И прах остава след телата,
отнесли пусти ветрове,
оставили след нас мълвата,
че тук се любят богове.
© РемаТе All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
