18 мая 2015 г., 00:45

Стих 2

756 0 1

Стих 2

RemaTе

 

Живот в живот и тяло в тяло,
родени, за да бъдеме едно,
намерили във вечното начало
във този свят и нашето легло.

 

Кръвта по вените бушува,
последни ласки, бдим.
Дъхът ни слива се в безкрая
любов във нас да възкресим.

 

И прах остава след телата,
отнесли пусти ветрове,
оставили след нас мълвата,
че тук се любят богове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© РемаТе Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красив край! Съдържателен!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...