18.05.2015 г., 0:45

Стих 2

753 0 1

Стих 2

RemaTе

 

Живот в живот и тяло в тяло,
родени, за да бъдеме едно,
намерили във вечното начало
във този свят и нашето легло.

 

Кръвта по вените бушува,
последни ласки, бдим.
Дъхът ни слива се в безкрая
любов във нас да възкресим.

 

И прах остава след телата,
отнесли пусти ветрове,
оставили след нас мълвата,
че тук се любят богове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© РемаТе Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красив край! Съдържателен!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...