14 jul 2016, 10:38

Стих

  Poesía
1.1K 0 10

За теб не мога книга да напиша,

как трепета в слова да облека?

А прелестта, със поглед да ме вдишваш,

не мога в редове да изразя.

 

Щом двамата туптим в единен ритъм, 

страстта ни се превръща в опиат.

Себе си,  във другия  намираме - 

в сюжет от  книга,  още непознат. 

 

Щастлива съм, че в този свят тревожен,  

от чувствата ти, искрени, отпих.  

Роман да пиша с теб е невъзможно!  

Достатъчно - един запомнящ стих!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Вълова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...