14 июл. 2016 г., 10:38

Стих

1.1K 0 10

За теб не мога книга да напиша,

как трепета в слова да облека?

А прелестта, със поглед да ме вдишваш,

не мога в редове да изразя.

 

Щом двамата туптим в единен ритъм, 

страстта ни се превръща в опиат.

Себе си,  във другия  намираме - 

в сюжет от  книга,  още непознат. 

 

Щастлива съм, че в този свят тревожен,  

от чувствата ти, искрени, отпих.  

Роман да пиша с теб е невъзможно!  

Достатъчно - един запомнящ стих!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Вълова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...