14 июл. 2016 г., 10:38

Стих

1.1K 0 10

За теб не мога книга да напиша,

как трепета в слова да облека?

А прелестта, със поглед да ме вдишваш,

не мога в редове да изразя.

 

Щом двамата туптим в единен ритъм, 

страстта ни се превръща в опиат.

Себе си,  във другия  намираме - 

в сюжет от  книга,  още непознат. 

 

Щастлива съм, че в този свят тревожен,  

от чувствата ти, искрени, отпих.  

Роман да пиша с теб е невъзможно!  

Достатъчно - един запомнящ стих!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Вълова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...