За теб не мога книга да напиша,
как трепета в слова да облека?
А прелестта, със поглед да ме вдишваш,
не мога в редове да изразя.
Щом двамата туптим в единен ритъм,
страстта ни се превръща в опиат.
Себе си, във другия намираме -
в сюжет от книга, още непознат.
Щастлива съм, че в този свят тревожен,
от чувствата ти, искрени, отпих.
Роман да пиша с теб е невъзможно!
Достатъчно - един запомнящ стих!
© Десислава Вълова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
