14.07.2016 г., 10:38

Стих

1.1K 0 10

За теб не мога книга да напиша,

как трепета в слова да облека?

А прелестта, със поглед да ме вдишваш,

не мога в редове да изразя.

 

Щом двамата туптим в единен ритъм, 

страстта ни се превръща в опиат.

Себе си,  във другия  намираме - 

в сюжет от  книга,  още непознат. 

 

Щастлива съм, че в този свят тревожен,  

от чувствата ти, искрени, отпих.  

Роман да пиша с теб е невъзможно!  

Достатъчно - един запомнящ стих!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....