Стих

Poesía

553 1 6

Тъмна нощ, звездите липсват...

Магията изчезнала далеч...

А листът празен ти напомня

Поета в отпуск ли е днес.

Шантави звезди в тъмата светят.

Искри превърнали сумрака в светлина.

Самотникът мечтата чака...

а времето – светът.

Прегръщаме бедняка със надежда,

дано гласува той за нас.

Защото толкова сме боси,

но пък за кой ли път ни лъжат пак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

aap (Ангел)

Благодаря Миночка !Радвам се че сподели!😀

2019-01-05T15:48:10+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Много точно си го казал!Хубаво е!

2019-01-05T15:08:06+02:00
aap (Ангел)

Благодаря Веси!Приятен ден!

2019-01-05T15:01:41+02:00
Веси_Еси (Еси)

За кой ли път наистина? Едно е ясно - няма да е за последен. Поздравления за стиха и от мен!

2019-01-05T10:04:53+02:00
aap (Ангел)

Благодаря Приятелю!Кала!

2019-01-05T08:09:02+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0