Научи ме от обич да плача
НАУЧИ МЕ ОТ ОБИЧ ДА ПЛАЧА
Притисни се в мойте обятия,
отложи неизбежното сбогом.
Щом казваш, че пълня душата ти,
нека бъде задълго и много.
Че, отчаян, признай, си ме търсил,
и за миг остави да погледам
как заравяш в косите ми пръсти
и потъваш у мен – за последно!
Да те чувам как дишаш на глътки
и топиш се – свещица сред мрака.
Нека чезнe в очите ти пътят,
който върна те тук, неочакван.
– Остани! – ли ме молиш, безсънен,
до кандилцето с пламъче зрачно?
Не потегляй, когато се съмне.
Научи ме от обич да плача.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
