Стихия

13 mar 2008, 19:53

Poesía

452 0 2

Любовната стихия ме връхлита,

премръзнала от идващия ден,

тя търси убежище и се вплита

като любов, вплела се в сърце.

Стихията тъй малка е

и чака да порасне,

да стане голямо невинно сърце,

но подлите хора да не я пипат

с опетнинете и мръсни ръце.

Тя малка е и се страхува

от страшните сънища, които сънува

за страшните хора, които съществуват

и просто ей така, без сърце бленуват

за една малка, но красива стихия

да ги отърве от лошата съдба.

Сънуваща всичко това,

стихията от страх просто премря

и се върна в дълбините на рая

и аз отново продължих да мечтая,

но, уви, нея вече я няма.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.