Стихия
569
0
2
Любовната стихия ме връхлита,
премръзнала от идващия ден,
тя търси убежище и се вплита
като любов, вплела се в сърце.
Стихията тъй малка е
и чака да порасне,
да стане голямо невинно сърце,
но подлите хора да не я пипат
с опетнинете и мръсни ръце.
Тя малка е и се страхува
от страшните сънища, които сънува
за страшните хора, които съществуват
и просто ей така, без сърце бленуват
за една малка, но красива стихия
да ги отърве от лошата съдба.
Сънуваща всичко това,
стихията от страх просто премря
и се върна в дълбините на рая
и аз отново продължих да мечтая,
но, уви, нея вече я няма.
© Даниела Колева All rights reserved.
