В пелена от топлина ще се обвия
Ще пусна безумната стихия
Да рисува в синьо и сребристо
В мене всичко да е чисто
Без четка и бои
Музика в душата да струи
Като художник да твори
Снежинките в сълзи
Сълзите в звезди
Усмивките лъчисти
Златисти и сребристи
Не няма да ги крия
Тъгата ще измия
Сребристо синя
Ще е моята стихия
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Любомир Деничин Todos los derechos reservados
пролетна - ситен дъжд от безоблачно небе.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
