В пелена от топлина ще се обвия
Ще пусна безумната стихия
Да рисува в синьо и сребристо
В мене всичко да е чисто
Без четка и бои
Музика в душата да струи
Като художник да твори
Снежинките в сълзи
Сълзите в звезди
Усмивките лъчисти
Златисти и сребристи
Не няма да ги крия
Тъгата ще измия
Сребристо синя
Ще е моята стихия
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Любомир Деничин Todos los derechos reservados
пролетна - ситен дъжд от безоблачно небе.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
